Малко информация за България

България е с територия 110 990 км2. Намира се в източната част на Балканския полуостров. Граничи със:

  • Румъния – 609 км
  • Сърбия – 341 км
  • Македония – 165 км
  • Гърция – 493 км
  • Турция – 259 км
  • Черно море – 378 км

Държавно устройство – Парламентарна република. Държавен глава е Президент, избиран чрез пряко гласуване за срок от 5 г. Законодателен орган е Народното събрание (Еднокамарен Парламент) от 240 народни представители с 4-годишен мандат. Изпълнителен орган – Министерски съвет, избиран от Народното събрание по предложение на Министър-председателя, на когото Президентът възлага съставяне на правителството.

Административно деление – 28 области. Столица е София (1 170 000). Големи градове – Пловдив (340 000), Варна (340 000), Бургас (210 000), Русе (180 000), Стара Загора (170 000), Плевен (150 000), Сливен (135 000), Добрич (100 000).

Населението е 7 930 000 души, с гъстота 74.3 жители на км2. Средната продължителност на живота за мъже – 68 години,а за жените – 75 години. Извън страната живеят над 2 млн. българи, главно в Украйна, Молдова, Русия, Румъния, Югославия, Гърция, Македония, САЩ, Канада и др. Официален език е българският. В страната живеят Българи (85,8 %), Турци (9,7 %), Цигани (3,4%) и други – 1,1 %. Християните са 87 %. От тях Православни (96,8 %), Католици (0,6 %), Протестанти (0,2 %), Униати (0,1 %) и други (0,3 %). Мюсулманите са 12,7 % – Сунити (92,9 %) и Шиити (7,1 %).

Парична единица – Лев (Lv) = 100 стотинки

Калиакра Почти цяла Северна България е заета от Дунавската равнина, а на изток са Лудогорското и Добруджанското плато. Южно от тях по цялата дължина на страната преминава планинската верига Стара планина (Балкан) с най-висок връх Ботев (2 376 м), на юг е по-ниската Средна гора. Между двете планини са Задбалканските котловини – Софийска, Пирдопска, Карловска, Казанлъшка (Долината на розите). Централните части на Южна България са заети от Горнотракийската низина.

На юг и югозапад са най-високата на Балканския полуостров планина Рила, с най-висок връх Мусала (2 925 м); Пирин с връх Вихрен (2 914 м); Родопи с връх Голям Перелик (2 191 м); Витоша с Черни връх (2 290 м); Осоговска планина с Руен (2 251 м); Беласица с връх Радомир (2 029 м) и др. Широколистни и иглолистни гори покриват 30 % от територията на страната. Над 1 700 м надморска височина – планински ливади и пасища.

Черноморското крайбрежие на изток в голямата си част е ниско, с обширни пясъчни ивици.

Главни реки са Дунав (470 км, гранична с Румъния), Огоста, Искър, Вит, Осъм, Янтра (притоци на Дунав), Камчия (влива се в Черно море), Марица, Места, Струма (в Егейско море).

Климатът е умереноконтинентален, на юг – преходносредиземноморски. Средните температури за януари са от -2 до 2оС в равнините и до -10оС в планините. За юли от 19-25оС в равнините и около 10оС във високите части. Валежи – 450-600 мм в равнините, до 1300 мм в планините.

България е индустриално – аграрна страна. Има ограничени запаси от полезни изкопаеми: железни, оловно-цинкови, медни, уранови руди, въглища, мрамор и др. Водещи промишлени отрасли: цветна и черна металургия, машиностроене, химическа, нефтопреработвателна, циментова, дървообработваща, текстилна, обувна, хранително-вкусова.

Обработваемите земи са 50 % от територията на страната. Главни култури: пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, тютюн, захарно цвекло, лозя, плодове, зеленчуци и др. Има традиции в отглеждането на маслодайна роза (около 1 т. розово масло/год.), лавандула, мента и др. Животновъдство: едър рогат добитък, свине, овце, домашни птици.

Транспорт: Шосета – 37.3 хил. км; ж.п. линии – 6.5 хил. км (65 % електрифицирани). Главни пристанища на Черно море – Варна и Бургас; на река Дунав – Русе, Лом, Видин, Силистра и др. Международни летища – София, Варна, Бургас, Пловдив.

Кратка история на България

Праисторически култури в българските земи включват неолитната „Хаманджия“ и Винчанската култура (6-то до 3-то хилядолетие пр.н.е.), енеолитната „култура Варна“ (5-то хил. пр.н.е.) и езерската култура от бронзовата епоха. Карановската култура пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.

Едни от най-ранните обитатели на Балканския полуостров са траките. За произхода им липсват достатъчно исторически извори, но най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на автохтонно население, така и на индоевропейски народи. Траките живели разделени на различни племена до около 500 г.пр.н.е., когато цар Терес обединява повечето от тях под управлението на Одриското царство. Те биват покорени през 300 г.пр.н.е. от Александър Велики, а по-късно от Римската империя.

След римляните и гърците, към 4 век присъстват и готите. Южните славяни се установяват на територията на днешна България около 6 век и асимилират погърчените или романизирани траки. В последствие прабългарският елит включва всички тях в Първата българска държава.

Хан Аспарух, третият син на Кубрат, се оттегля на югозапад към Дунава и се заселва в областта Онгъл. През лятото на 680 г. византийският император Константин IV Погонат предприема поход срещу прабългарите. Поражението на византийците от обединените прабългарски и славянски воини и заселването на прабългарите на Балканския полуостров става през 680 г., а войната в Тракия завършва със сключването на мирен договор през лятото на 681 г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на Първата българска държава. Аспарух определя Плиска за столица.

Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта Загоре – става по време на управлението на сина на хан Аспарух – хан Тервел, през 705 г. В знак на признателност, византийският император Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязани), който благодарение на оказаното му от българския кан съдействие възрвъща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата кесар (цезар). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на Арабския халифат, като в решителното сражение от 717 г. българските воини посичат над 20,000 араби.

По времето на xан Крум (803 — 814) и през първата половина на 9 век франките от северозапад и българският владетел Крум от изток ликвидират Аварския хаганат. По времето на хан Крум се създават и първите български писани закони. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена на земите на царството е общият и официален за държавата език, който се развил на основата на славянския, за разлика от езика на прабългарите, който е бил тюрски. България разширява своите предели до Средния Дунав или до р. Тиса на север, а на изток до р. Днепър (днешна Украйна).

Княз Борис I (852 — 889) покръства българите през 864 г. Той основава и първата българска книжовна школа — Преславската, през 885 година, а създадената през 855 година глаголица се въвежда като официална азбука. При цар Симеон I (893 — 927), който създава и утвърждава Българската патриаршия като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (империя) обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в Европа, разпростирайки се почти на целия Балкански полуостров, а на север — до р. Тиса. Столицата е преместена от Плиска в Преслав.

При Св. цар Петър I Български и цар Борис II България упада заради вътрешни размирици и разпространението на богомилството. През 971 г. Византия завзема Източна България, а столицата се мести последователно в Средец, Скопие, Преспа, Битоля и Охрид. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през 1018 г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на цар Самуил през 1014 и гибелта на Иван-Владислав през 1018 г.

Цар Симеон Велики На 26 октомври 1185 година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в българските земи и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар, по-късно и по-малкият Асен поема властта. Втората българска държава (1186-1393), създадена от братята Асен и Петър след периода на византийското владичество (1018-1186), е със столица Търновград. През 12 век се укрепва държавата с военните успехи на цар Калоян над рицарите от Четвъртия кръстоносен поход и пленяването на императора на Латинската империя Балдуин Фландърски през 1205 г.

През годините 1218-41 започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при Иван Асен II, както и възобновяване на Българската патриаршия. Промеждутъкът 1241-80 г. е белязан от нашествията на Татарската златна орда, упадък при цар Константин Тих Асен и въстанието на Ивайло. В 1299 г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор Чака. Теодор Светослав (1300-1322 г.) успява да отстрани татарската заплаха за България и укрепва държавата, но след смъртта му се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт. Това довежда до отделяне на Добруджанското деспотство.

1371 г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на Иван Александър: Търновското царство — на Иван Шишман и Видинското царство — на Иван Срацимир. България пада окончателно под османска власт през 1396 г. след поражението на кръстоносците при Никопол. През 1444 г. Владислав III Варненчик опитва неуспешно да освободи Балканите от османците, като достига до Варна, където е разбит от султан Мурад II.

По време на османското владичество българите са подложени на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация, аристокрацията е елиминирана, българската култура бива потъпкана и изолирана от европейската, а образованите духовници избягват в други страни. През 18 век започва период на икономическо и културно развитие — това е българското Възраждане, чието начало е дадено от Св. Паисий Хилендарски с написването на История славянобългарска през 1762 година. На 3 април 1860 Иларион Макариополски обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на 27 февруари 1870 султанът издава ферман за учредяването на самостоятелна Българска екзархия, чийто първи екзарх — Антим I, бива избран през 1872 година.

По време на Кримската война са създадени Тайното общество и Добродетелната дружина, които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, но дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и 78 възниква организирано национално освободително движение. Избухват Старозагорското (1875) и Априлското (1876) въстания. На 12 април 1877 избухва Руско-турската освободителна война, като бойните действия продължават до 19 януари 1878. На 3 март 1878 със Санстефанския мирен договор е възстановена българската държава.

На 1 юли 1878 е подписан Берлинският договор, който разпокъсва България на 5 части: Княжество България, Източна Румелия – автономна в административно отношение област в Османската империя със столица Пловдив. Македония и Южна Тракия остават за Османската Империя, Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Южното Поморавие — на Сърбия. През 1879 се провежда Учредителното събрание и се приема първата конституция — Търновската. За български княз е избран Александър I Батенберг, чиято фамилия произхожда от династията Хесен-Дармщат.

Още в първите си години княжеството полага усилия поне частично да обедини българските територии — 6 септември 1885 г. е обявено Съединението с Източна Румелия. Последвалата Сръбско-българска война е първата от серия войни, в които България бива въвлечена до 1945 година. В края на 19 век започва и активната борба за освобождение на Македония, белязана от създаването на Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация (ВМОРО) от Гоце Делчев през 1893, организирала Илинденско-Преображенското въстание през 1903.

Паметникът на Незнайния войн С официалното обявяване на независимостта си на 22 септември 1908 България става царство, а княз Фердинанд I се титулува като цар. Между 1912 и 1919 страната бива въвлечена в три последователни войни — Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918). Загубата в Междусъюзническата довежда до Първа национална катастрофа, а в световната война — до Втора национална катастрофа. Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис III.

През 1940 по Крайовската спогодба Южна Добруджа е възвърната на България, а година по-късно България се включва във Втората световна война (1941-1943) на страната на Оста. Евреите от територията на царството (ок. 50 000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11 363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в Треблинка. След смъртта на цар Борис през 1943 на власт идват регенти, но на 5 септември СССР обявява война на България, и 4 дни по-късно управлението е поето от правителство на Отечествения фронт с министър-председател Кимон Георгиев. До 1945 България участва в заключителния етап на войната като част от Антихитлеритската коалиция.

След Втората световна война България попада в сферата на влияние на Съветския съюз и през 1946 г. става народна република с еднопартийно управление на БКП и начело с Георги Димитров (1946-1949). Наложен е съветският модел на планова икономика с национализация на предприятията и колективизация на селското стопанство. Под Вълко Червенков (1950-1956) е отбелязан значителен ръст в консумацията на хранителни стоки, стандарта на живот и средното заплащане (75%), като в същото време се провеждат политически чистки, налага се цензура и се провежда изолационистка външна политика. България става член на ООН на 14 декември 1955.

НРБ е сред страните-основателки на Съвета за икономическа взаимопомощ (през 1949 г.) и Варшавския договор (през 1955 г.), и като такава е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Тодор Живков (1956-89) управлява България като главен секретар на ЦК на БКП, а от 1971 година — и като председател на Държавния съвет. От една страна, управлението му се характеризира с утвърждаване на авторитаризма и копиране на съветската външна и вътрешна политика, а Живков се превръща в най-дълго управлявалият политик от Източния блок

През 1989 г. на Ноемврийския пленум на ЦК на БКП с приемането на оставката на Тодор Живков и с първите парламентарни (като република) и президентски избори през 1990 г. се поставя началото на прехода на България от комунизъм и планова икономика към демокрация и пазарна икономика. Официално на 15 ноември 1990 г. Народна република България е преименувана на Република България. България става член на НАТО на 2 април 2004 г. и член на ЕС на 1 януари 2007 г.

Туристическа информация

България е сравнително малка по площ страна, но с изключително разнообразни природни богатства. България е сред страните с най-голямо биологично разнообразие в Европа – около 5% от общия брой животински видове. Тук са намерили подслон 94 вида бозайници, 383 птици, 36 влечуги, 16 земноводни, 207 черноморски и сладководни риби, около 27 000 насекоми и други безгръбначни.

567 вида безгръбначни (около 23% от всички известни видове), над 1500 насекоми, 29 вида черноморски и сладководни риби, 2 вида змии, 78 вида птици са в списъка за глобално застрашените видове на Световния съюз за защита на природата (IUCN).

Сред тях са 10 вида едри бозайници, като черноморският тюлен-монах, видрата, делфиновите подвидове морска свиня и афала, дива коза, кафява мечка, вълк и европейски петнист пор.

Българските гори покриват около 3 900 000 хектара, 60 % с естествен произход. Виреят над 3 750 вида висши и над 6 500 низши растения, 200 ядливи гъби и неколкостотин местни лекарствени растения. Като редки за флората и фауната са категоризирани повече от 700 висши растения.

Българските земи, разположени на важния кръстопът между Европа и Азия, са заселени от дълбока древност. Траки, древни гърци, македонци, римляни, византийци, турци, славяни, българи оставят своя отпечатък.

Варненският халколитен некропол е най-старото обработено злато в света, на 6 000 години. Стотиците тракийски гробници са неповторими образци на материалната и духовна култура. Много са и гръцките, римски и византийски паметници от античността и ранното средновековие.

Българите наследяват и обогатяват тази висока култура. Те дават на света своя календар, първата азбука на славянски език на Светите братя Кирил и Методий, славяно-българският превод на свещенните книги, Мадарския конник. Народното творчество е запазило до днес свежестта на народните обичаи, песни и занаяти.

България разполага с редица красиви, богато озеленени курорти с ценни минерални води. В страната има над 500 лечебни минерални извора. В тях функционират балнео и физиолечебници, санаториуми, поликлиники, плажове и басеини.

Блог

Вижте още полезна информация, свързана с България и не само в блога на BgTourInfo.

За връзка с Кати от BgTourInfo

Можете да се свържете с мен като ми пишете.
admin [at] bgtourinfo [dot] net

Или за по-лесно можете просто да попълните контактната форма.

За връзка с нас